Смятат, че борбата се води с външните обстоятелства и насочват всичките си сили към тях, но това е погрешно. Борбата протича вътре и да се преодоляват следва не външните обстоятелства, а самия себе си. Тази чудовищна измама е най-трудна за преодоляване, защото преодоляването на външното в себе си изисква голямо съзнание. В това е тайната на непротивенето, неразбрана дълбоко от хората. Смятат, че непротивене означава безгрижно отпускане на ръцете и безволно подчинение на обстоятелствата, докато разбрано правилно то означава мобилизиране на всички сили на изправилия се против външната тъмнина дух и победа над тъмнината вътре. Формулата „Аз победих света“ означава тази блестяща победа над себе си, когато победителят може да не мръдне дори и пръстта си в своя защита и все пак да бъде безусловен победител. Тази победа може да се изрази в пълно мълчание и външна неподвижност. Но трябва да се разбира разликата между мълчанието на нощта и мълчанието на безсилието. Сега е време, когато единствено с тъмнината или със светлината може да се заслужи венецът на победителя. Борбата с външните условия прилича на борба с вятърните мелници, защото е лишена от смисъл. След като се направи всичко възможно, външното трябва да се предостави на външното, насочвайки всички сили на духа към постигане на вътрешна победа. Повтарям: „Каква е ползата за човека, ако придобие целия свят, а душата си загуби“, угасил огньовете на духа и помръкнал духом. Помъдро ще бъде обратното, тъй като нищо външно не ни принадлежи и никакви победи над външното няма да ускорят растежа на духа, ако победата е за сметка на погасяването на силите на Светлината в себе си. (1,15) 
Да се обикне състоянието на неспирна борба на духа ще бъде гаранция за победата. За въздигащия се дух тази борба протича във всичко: борба за здраве, т.е. за равновесие на физическото тяло, борба за овладяване на астрала, борба за власт над ментала. Може да се забележи, че крайната цел на тази борба е овладяването и поставянето под контрол на обвивките. Духът е винаги победител, но при условие на неотклонна и постоянна устременост към поредната победа. (2.47)
Ако приемем, че пътят на преодоляване на самия себе си ще продължава до тогава, докато човек не стане така съвършен, „както е съвършен нашият небесен Отец“, то безкрайността на този път в Безпределността става напълно очевидна. Трябва да бъдем постоянно готови за безкрайността на тази борба и да не се учудваме, че
усъвършенстването е без край. При това всичко онова, което е преминато, е по-несъвършено от това, което предстои да бъде преминато. Назад е несъвършенството и грешките от миналото, напред — възможността за безкрайно развитие и растеж. (2.200) Двама в един непрекъснато се борят за власт над съзнанието — Висшата триада и нисшата четворица. Но тази борба е само предтеча на онази страшна решаваща борба между нисшите и висшите принципи на човека, която е неизбежна при прехода на Великите граници на живота. Там тази борба ще се изостри и усили до краен предел и всяко поражение, слабост или отстъпка, допуснати на Земята, ще израснат там многократно по своята сила и съпротивляемост, но затова пък всяка победа над себе си ще бъде залог за постигането на победа и там. Ето защо победата и поражението тук са толкова значителни по своите последици в бъдещето. Всички слабости и отстъпки са недопустими. Трябва врагът на този свят да не може да забележи нищо свое в микрокосмоса на този, който е определил своя път завинаги. Еднорогът е символ на целенасочената, монолитна устременост. Трябва да се върви по пътя без задръжки и оглеждане назад. Това оглеждане назад е много опасно, което е показано символично в историята на Лот и жена му, превърнала се в стълб от каменна сол при опита си да се обърне назад към миналото. Да се настроят всички мисли и чувства на вълната на висшата съгласуваност с целта ще бъде единствено правилното решение на живота. Разбира се, постигането на висша и пълна съгласуваност е възможно само за Високия дух, но да установи някаква степен на такава съгласуваност е възможно за всеки, който е разбрал, че по друг път е невъзможно да се достигне до целта. Ако си паднал, веднага стани и продължавай по-нататък. Такова е указанието. За паданията няма време да се мисли, нито да се губи време в съжаление, дори да са станали. (2.201)
(МАЙ).Всяко действие, извършено не заради себе си, не за себе си, не в свой интерес, а заради другия и дори против своите интереси, ще бъде ограничаване на живеенето само за себе си, омаловажаване и отслабване на низшето „аз“ и неговото обуздаване. Астралът се интересува единствено от себе си и е зает само със себе си. Когато съзнанието отдалечи своите мисли и действия от него, то навлиза в сферата на свръхличното. Така, постъпвайки независимо от неговите
интереси и желания, човек побеждава тази неудържима обвивка в себе си. Ако тя не бъде победена или ако човек не наложи своята власт над нейната материя, то няма да бъде възможна и победата над материята в астралния план на битието. Тогава човек остава подвластен на астралните вихри и течения, когато се озове при тези условия. В астралния свят живеем и сега, само че тялото пречи да се разбере подвластността на волята на въздействията от астралния свят. Обуздаването на астралната обвивка може да се нарече голяма победа, която представлява определено стъпало в овладяването на съответните сили от астралния свят. Победата над тях означава и победа над себе си. (2.337)
Духът е вечен, но неговите несъвършенства са временни и ако огънят на устремеността е достатъчно силен и устойчив, той ще изгори всяка привичка, всяка слабост, всеки недостатък. Ако в дадения момент силите са малко, те могат да бъдат умножени чрез постоянна и упорита насоченост на мислите дотолкова, че да надвишат енергията на това несъвършенство, което трябва да бъде преодоляно. (2.542) Ще бъда кратък: Когато външните впечатления не предизвикват обичайните реакции, оставяйки астралното тяло в покой, първата крачка към овладяване на себе си може да се счита за успешна. (2.550)
Както в приказката за змея на мястото на всяка отсечена глава израства нова, така и при живеенето само за себе си на мястото на унищоженото в един аспект веднага изниква друго, подлежащо на преодоляване. Може да се напомни с какво упорство и как жестоко са се борили аскетите с дракона, носейки власеници, вериги и изтезавайки себе си със самобичуване, глад и всички достъпни мерки, само и само да сломят неговата ярост и да го умъртвят. Но дори и убит в една форма, драконът на саможивостта възкръсва в друга, неочаквана и нова, и продължава да жили, да хапе, да ранява, да къса дрехите и да пробива защитната броня. Когато духът се издига нагоре и огньовете са запалени, той става недостижим за дракона, който остава здраво привързан към земята. Но при слизането на духа на земята чудовището отново става опасно, тъй като усилено се стреми да победи духа и да го направи свой роб и слуга, за да живее от неговата плът и кръв и да се храни от неговата сила. Както вампирът изсмуква кръвта на своята жертва, така и драконът на саможивостта поглъща висшите енергии на
духа, устремявайки ги надолу и заставяйки ги да служат на него. Но тази същата лакомия на дракона позволява той да бъде лишен от постъплението на жизнена сила, идваща от захранването чрез мислите, чувствата и емоциите на астрала, без които той не може да живее и да бъде изтощен с глад, оставяйки го без храна. (2.551)
Борбата е със себе си и победата е също над себе си. Външното е само акомпанимент на тази борба, докато същността й си остава една и съща — преодоляване на себе си. Ако външното съпротивление се засилва, значи се засилва и напрежението на битката, защото външното се преодолява в себе си. Безполезно е да се опитва да бъде преодоляно извън себе си, защото няма да има никакъв резултат. Но когато реакцията на външните въздействия е правилна, тогава и външното, изпълнило своята кармична роля, отстъпва. Затова е наложително да се постигне безболезненост на тези реакции, така че да не нарушават равновесието на духа и да не предизвикват явлението на мигащата лампа. Помрачаването на духа не може да бъде оправдано с нищо, дори и с обстоятелството, че поради грубостта на заобикалящите могат да страдат и близки хора. Не трябва да се забравя, че всичко това са открити опити на тъмните да предизвикат реакция именно от такъв порядък. Много злобни очи следят и се радват на постигнатата цел, ако помрачаването се е състояло. Но и бесовете, и досаждането им е според силата на духа. (3.55)
Саможивостта и подвигът са несъвместими. Несъвместим с него е и неподчиненият на волята астрал. Подвигът на служенето на Светлината трябва да започне с това, че на своеволието и избухванията на астрала да бъде наложен обет на забрана. Може даже да се даде обет пред себе си, че някои прояви на астрала няма никога повече да се повторят. И ако изпълнението на този обет заради себе си и заради настоящето е невъзможно, то в името на Учителя, в името на бъдещия вечен живот на духа, всичко е възможно. Астралът е средоточие на нисшите огньове и ако за тяхното управление не могат да се намерят сили, то как ще бъде овладяна тогава мощта на висшите форми на енергията на Агни. Затова молитвата ви да бъде такава: „Дай ми овладяване на себе си, Владико“. (3.86)
Когато външното започне да звучи твърде напрегнато и обикновеното съсредоточаване няма сила да го превъзмогне, то може да
бъде преодоляно с впечатления, идващи също отвън, но съединени с вътрешното съсредоточване. За тази цел е необходимо в момента, когато суетата звучи особено силно, да се вземе в ръце изображението на Учителя или Владиката и, насочвайки погледа си към него, да се съедини външното съсредоточаване към съответния образ с вътрешното, включващо мислите и чувствата, свързани или предизвикани от съсредоточаването върху Великия Облик. (3.112)
В моментите на прозрение духът има знанието за Истината. Но минава време и остротата на знанието се притъпява и помътнява, а понякога и напълно се загубва. Знанието трябва не само да се получи, но и да се задържи, което е още по-трудно, защото знанието на духа е чуждо на обичайността и при стълкновение с нея изгубва своята яснота и простота. Оттук и непрекъснатата борба между земното знание или земната мъдрост и знанието на духа или прозрението в областта на действително съществуващото. Последното трябва да бъде удържано и условието за победата е едно — нито за миг да не се отделяте от Владиката. (3.114)
Когато напредването се прекрати и човек започне да отстъпва назад, всички негови неизживени свойства оживяват отново, придобиват нова сила и чакат отстъпващия, за да го приемат в своите обятия. Когато движението е напред, те не са страшни, защото са останали назад, в миналото, но щом се спреш или тръгнеш назад, неизбежно възниква опасност да попаднеш под тяхната власт. Само в стремителния полет в бъдещето е спасението от миналото, в което чакащите сенки оживяват при всяко отстъпление. Те са стражите на нощта, упорити и незаспиващи, готови да овладеят разколебаното съзнание. Няма друг път назад, освен единствено само към бездната. (3.142)
Разяждащите огньове на въжделенията разрушават организма. Силата на запалените от собствената воля прояждащи огньове по закон трябва да изчерпят своята сила върху този, който ги е запалил. Трябва да се учим да управляваме всички свои огньове, които са запалени. Всички те могат да бъдат овладяни и управлявани, дори устойчивите огньове на привичките. Ако не се научите да управлявате огньовете си тук на земята, там да се овладяват вече ще бъде късно — в Надземния свят огньовете ще управляват човека, а не волята ще управлява тях. От
тук представата за пламъците на ада, защото необуздани, неподчинени и неуправляеми те обгарят; впрочем, те парят и на Земята. Да овладееш себе си означава да овладееш основната енергия на Света, която движи всичко, защото основата на материята е огънят. Огънят е основата и на мислите, и на чувствата, и на всички процеси, ставащи в тялото, и на всички процеси в Космоса. (3.494)
Прощава се всичко на този, който се е научил да се владее, който е излязъл победител при всички изпитания, който дори временното поражение е съумял да превърне в победа, извлякъл съдържащия се в него урок. Всичко служи на този, който се е научил да се владее, който е победил себе си. Всички сили — и тъмните, и светлите — служат в негова полза. Когато дори поражението дава сила за нови победи, пътят е правилен. Последната битка решава изхода на сражението. Мисълта за победа води към победа. (3.495)
Ако изпитанията завършат успешно, миналото не се вменява във вина. Победителят не го съдят и краят увенчава делото. Ако бихте могли да разберете какво решаващо значение за Надземното съществуване има всяка победа на духа, със сигурност щяхте да намерите сили в себе си да постигнете не една победа. Майя увлича в своите мрежи с прелъстителни илюзии. След тях вървят призраците, натрапвани от тъмнината. А след всичките тези бодили, шипове и подводни камъни идват разбитите илюзии, падението на духа и тъмнината. Да се осъзнае всичко това в Тънкия свят ще бъде късно, защото е невъзможно да се поправи, а може само да се изживее, поточно да се изчерпи върху себе си силата на породените от собствената воля енергии. Затова язвите на духа трябва да бъдат изживени и излекувани още на Земята. Всичко неизживяно ще предяви в Надземното своята сметка и ще се наложи да се плати във всяка сфера, във всеки слой, според силата и притеглянето на неочистените частици астрална материя, съхранили се и задържали се в неочистените обвивки. Приветстваме всяко преодоляване в себе си на всичко, което подлежи на изживяване. (3.600)
Трябва да се научите да приемате недостатъците на вашите найблизки водени и да ги преодолявате в себе си. Негоден наставник е този, който учи на неща, които сам той не е преодолял в себе си. Също така трябва да се знае, че е невъзможно да се помогне дори и на близките,
ако техните тегла и огорчения въздействат в еднаква степен и на вас, предизвиквайки същите помрачения и затруднения. Двама слепци падат задружно в ямата — и водещият, и воденият. Но приемайки затрудненията на близките си в равновесие и неутрализирайки ги в своето сърце, може да се окаже действителна помощ. Това не е равнодушие, а трансмутация на противоположни явления и истинско състрадание. Докато при не осмисленото жалене и жалещият, и жаленият се обвиват в облака на мрака и се потопяват в безпросветното. Но приемайки бремето на другия върху себе си и транс-мутирайки го в своето съзнание, може да се помогне конструктивно и да се извиси съзнанието на този, на когото се оказва помощ. (5.311)
Противодействащите сили от време на време ще правят опити да разрушат постигнатото преди то да бъде закрепено и тези опити трябва всеки път да бъдат пресичани по най-категоричен начин. Нашите хора са винаги на прицел от страна на тъмните, а тъмните са винаги готови да се възползват от всеки случай, от всеки човек, животно, птица, гризач и дори насекомо, само и само да прокарат чрез тях това, което би могло да разруши или поне в известна степен да наруши резултатите от вашите усилия. Такива опити трябва да се посрещат съвършено спокойно и, пропускайки ги напълно спокойно през съзнанието, решително, твърдо и уверено да се възстанови веднага необходимото положение. Да се разстройвате, огорчавате, отчайвате от подобни рецидиви не трябва. Не трябва да забравяме, че освен съзнателните и несъзнателни тъмни злосторници, силите на хаоса постоянно се стремят да нахлуят в създадената стройност на живота и в човешките съзнания. За борба с хаоса се отрежда немалко място в активността на служителя на Светлината. (5.419)
Трябва да се отбележи също обстоятелството, че съзнанието упорито се стреми да се върне на старото пепелище, тоест да се потопи отново в изчерпаните условия на живот. Миналото представлява един силен магнит и макар че за Огнената йога всичко назад е изгорено, новото често може да не е достатъчно съвършено и съзнанието да не улегнало в него, докато старото е привично и удобно, макар и да представлява окови за духа. Древният човек вътре е яростен защитник на старото и привичното в битието на съзнанието и в живота и затова — силен и упорит противник на еволюцията на духа. В топлина и уют, в
спокойствие и благополучие, е къде по-приятно и леко, отколкото в трудности, нужда, лишения и на студено, затова много предпочитат топлината и уюта. Но за изправящия се дух е не уютно на Земята и благополучието го задушава. Благополучието и Огънят са несъвместими, спокойствието и борбата — също. Борбата на духа е съдба на вървящия към Светлината. (5.430) 1964–448.
Всеки изживян недостатък или слабост в началото заплашва с рецидиви и някъде в дълбините на съзнанието все още е жива опасността отново да се попадне под тяхната власт. Но ето че настъпва момент, когато изведнъж възниква усещането, че те са преодолени окончателно, че те вече не са опасни, че тяхната власт е свършила. Упорството в борбата довежда до победа. А победа означава, че в Тънкия свят те повече няма да изкушават и измъчват духа със своята призрачна привлекателност. В този смисъл освобождението от привичките в духа е необичайно полезно. В духа, именно, трябва да бъде разбрано, че всяка земна привичка, дори и добра, е добра само за Земята. Затова е добре мислено да се готвите за това време, когато всички привични земни действия ще бъдат ненужни. В противен случай съзнанието дълго ще се влачи по коловозите, издълбани от привичките. И дрехите, и отдихът, и способът на придвижване в Тънкия свят са съвършено различни от Земните. Там дом не е необходим. Ашрамът не е дом. Начинът на живот в него не е домашен. Ашрамите в Тънкия свят са необходими като фокуси на съсредоточаване на Светлината, където не могат да проникнат обитателите на нисшите слоеве. Тънкият аспект на Твърдината представлява там полюс на притегляне и устремяване за всички светли духове. Там има и крепости на тъмата, центрове на притегляне за тъмните духове. Притеглянето се осъществява благодарение наличието на елементи на Светлината или на тъмнината, събрани от духовете в течение на земния им живот. Възможно е някой, осъзнал ставащото, да поиска да се притегли към фокуса на Светлината, но няма да има с какво да го стори, поради отсъствието на елементи на Светлината, тъй като не са били събрани в земния живот. Между полюсите на Светлината и тъмнината съществуват много промеждутъчни състояния: светлички, белички, сивички, сиви — и всички те имат родствени и близки им по същност сфери на пространството, в чиято орбита ще бъдат неудържимо въвлечени, по
силата на съответствие на съдържащите се в тях елементи със съзвучните им слоеве на Надземния свят. Оттук възниква необходимостта да се натрупват и утвърждават в себе си само енергии на Светлината — чрез мислите, чувствата, устремеността и действията, но преди всичко чрез мислите. Затова трябва да се съблюдават мислите. Овладяването на мисленето влиза в задълженията на ученика пред него самия, пред неговия Ръководител и пред изявата на Светлината. Първо се изгонват от съзнанието явно тъмните мисли, след това идва ред на неявните, до сивичките и обикновените, после от Светлината на сияйните мисли се озарява целият вътрешен свят, всички постъпки и действия на човека. Утвърдената вътре Светлина се излъчва навън чрез еманациите на аурата. И тогава се установява неразривната връзка с Висшите сфери на Светлината и непреодолимото притегляне към тях. (5.448)
Светлината и тъмнината са двата полюса за устремяване на духа. За да се приближиш към полюса на Светлината трябва да се отстранят от обвивките всички елементи на тъмата. Средството, чрез което се постига това, е очистването. Древното деление на хората на чисти и нечисти е напълно правилно. Трябва само да се задълбочи това разбиране и да се усвои, че, наред с моралните основания, чистотата има и чисто веществена страна, а именно чистотата на ектоплазмата, която е от решаващо значение за установяване на контакти с различните слоеве на пространството и техните обитатели. Невъзможно е, притежавайки нечиста и заразена ектоплазма, да се установят високи общувания или да се получи вдъхновение от светлоносните сфери. Осъзнаването на това може да даде импулс за пълно очистване на съзнанието. Всяка мисъл, постъпка и чувство внасят свои елементи, които са или от Светлината, или от тъмнината. Тяхното събиране и натрупване става постоянно, затова не е достатъчно да се очистиш само от натрупания боклук, а трябва да се следи постоянно и зорко да не става ново натрупване от същия род. Трябва много добре да се разбере, че очистването има психофизиологичен характер, а не отвлечено морален. Отвлечената добродетел или морал, в името неизвестно на какво, не могат да убедят човека да бъде нравствено чист, но когато той види, че всяка кал и нечистотия става съставна част от неговите обвивки и му носи неизмерима вреда с допускането на тъмнината и
пространствената отрова в организма, тогава борбата за очистването на своя апарат от дима, вонята и калта, и от всякакъв боклук, става наложително неизбежна. Именно убедителността на явлението придава на човека нужните сили, за да се бори той с тъмнината в себе си и да я отстрани. (5.452)
Ако желаното достижение не се удава в очакваните срокове, трябва да се напрегнат още силите. Трудността е в това, че това напрежение трябва да бъде естествено, а не измъчено. Така стои въпросът и с привличането на невидими сътрудници от Тънкия свят. Съвсем не е задължително те непременно да бъдат Високи Същества. И малките степени на светилниците могат да помогнат да се отклони стрелата на злото и да способстват за осъществяването на едни или други планове. Сътрудничеството се установява по съзвучието на тези енергии, с които е изпълнен микрокосмосът на човека, с енергиите на незримите сътрудници. Но най-напред трябва да се признае възможността за общуване с тези същности. Съзвучните духове обкръжават съзвучните им жители на плътния свят. Тъмните, виждайки петната на аурата и знаейки, че някои неизживени свойства все още мърдат в съзнанието, се впиват чрез тези канали, опитвайки се да раздухат тъмния пламък на всеки недостатък. Всички страсти, пороци и слабости на човека са разновидности на всевъзможните градации на черните огньове. Раздухвайки техния пламък, тъмните предизвикват за проявление дремещите енергии на нисшите проявления, за да се наслаждават и хранят с изтичането на тъмни флуиди от организма. В този момент, именно, става изяждането на ектоплазмата и поглъщането на психическата енергия на жертвата. Всяка тъмна нечиста мисъл открива достъпа на тъмнината вътре, в съзнанието. Всеки носител на Светлина, нещо още не изживял и упорито борещ се със своите пороци, представлява особена мишена за тъмните. Като ято врани кръжат те над борещия се дух, за да се възползват от всеки миг на слабост. При всяко волно или неволно падение или при съзнателно сътрудничество с тъмнината, тъмните помощници влизат в контакт със съзнанията, съзвучни на тях с проявената в тези съзнания тъмнина. Ето защо е необходимо пълно очистване от всякакъв боклук. От изпитанията и изкушенията не можеш да се скриеш, те не могат да бъдат избегнати. Известни са много случаи, когато дълги години въздържание и борба
изведнъж са завършвали със стремително падение, което за един миг е помитало резултатите от продължителна и упорита работа. И се е налагало всичко да започва отначало. Всеки знае какво подлежи на изкореняване в него. Но пълната победа е възможна само ако сте с Владиката. Затова трябва да Го призовавате при всяко изпитание, за да го преминете заедно. Когато сте заедно с Владиката, изпитанията, които не могат да бъдат избегнати при възхода на духа, винаги завършват с победа. (5.446)
Лъжицата катран в бъчвата мед е прекрасна илюстрация на това как най-добрите достижения се помрачават от най-дребните слабости и отстъпления. Щом и най-дебелата верига не е по-здрава от най-слабото си звено, то и височината, достигната от духа, не е по-висока от това, което е още неизживяно в него. „Отец Сергий“ на Толстой представлява прекрасен пример за това как неизживяната нисша природа, в момент на слабост, взема връх над възвисилия се дух, в резултат на което многогодишните усилия се разсипват на прах. Оттук следва изводът, че владеенето на себе си трябва да бъде постоянно и че от малките слабости или недостатъци израстват големи, и че отсечените глави на дракона израстват отново, за да погълнат своя победител. (5.482)
Може да не притежаваш никакви вещи и все пак в духа си да си оставаш собственик, не изживял това свойство. Може да не извършваш нежелателни постъпки или позорни действия и все пак в духа си да не бъдеш свободен от тях. Цялата работа е в състоянието на духа, освободил се или не освободил се от това, което трябва да бъде изживяно. Човекът, ядящ корени, но въжделеещ месо, не е свободен и не е победил себе си. Борбата се води чрез единното начало на духа и в духа. Разбира се, че външното подчиняване на своите слабости също ги усилва, но окончателната победа над тях се намира в сферата на духа и достигната само там освобождава човека от сблъсък със своите неизживени слабости в Надземния свят. Изживяно напълно означава изкореняване, когато от изкореняваното свойство не остава нищо в същността на човека. То е изтръгнато из корен. Иначе то ще дава все нови и нови израстъци във всяко ново въплъщение, независимо от привидната победа и подтискането на изживяното свойство. (5.604)
Сънищата и поведението по време на сън потвърждават това положение, че решеното през деня и поведението в бодърстващо
състояние, както и мислите от деня, продължават и през нощта. И колкото по-твърдо е решението или умозаключението, толкова поопределено се проявяват те и в съня. Но сънят е подобен на смъртта. И може да се разбере, как и в Надземното, след освобождаването от тялото, поведението на човека ще бъде в пълно съответствие с неговия вътрешен морален уровен. Измама и лицемерие там вече не може да има, защото човек изразява себе си такъв, какъвто е в действителност. И точно скритата, вътрешна същност се изявява в цялата си красота или безобразие. Затова поведението на човека насаме със самия себе си, когато е още в тялото, има такова голямо значение и смисъл. Поведението пред лика на Безпределността или пространственото поведение и мислене, когато то се утвърждава съзнателно, обуславя и поведението на човека след смъртта. Трябва най-после да се разбере, че няма нищо тайно, което да не стане явно. Плътният или външният свят позволява много от нещата да се прикриват под външната форма, но в Тънкия свят вътрешното става външно и всяко движение на съзнанието, всяко чувство, емоция, преживяване, страст или въжделение веднага се изразяват и външно, в тази форма, в която е облечен там и човекът. Този, който е служил на Земята на красотата, няма да съжалява за това там, защото стремежът към красота придава и на Тънкото тяло съответното изражение. Но служителят на безобразното и мерзостта ще изрази в своята външна форма същността на своята устременост в пълно съответствие с неговата природа. Затова земният живот и земните действия имат много голямо значение за Надземното пребиваване. Очистването на съзнанието от всякакъв боклук ще се окаже много полезно. То продължава и там, в тъй нареченото чистилище на нисшите слоеве, но може да настъпи и още по-голямо помрачаване на преминалия. Този процес на диференциация там е много остър и мъчителен и може да завърши с победа на нисшата диада и затъване в тъмнината. Затова трябва да се погрижите за своите обвивки и за тяхното очистване докато сте още на Земята. Малко е да не се прави нещо,а трябва да се изтръгне из корен нежеланото, защото главите на чудовището, бидейки отсечени, израстват отново. Необходимо е изкореняване, а не подтискане и не правене нещо, което, може би, много ти се иска да направиш в неизживените и не очистени мисли, загнездили се в глъбините на съзнанието. Сърцето трябва да бъде
предварително очистено, за да може Учителят на Светлината да влезе в него. (5.606) Може да се забележи, че в някои периоди от живота става един вид проверка на съдържанието на съзнанието, при което забравени мисълобрази и впечатления от миналото изплуват от паметта, изисквайки да им се отдели внимание и време. Ако те не са особено добри, при обработката им от съзнанието става ясно какво, именно, все още е недоизживяно и подлежи на отстраняване и какво, именно, трябва да бъде преодоляно в себе си, за да не се допусне затъване в това, именно, минало и засилване на въздействието му чрез игра на въображението и развиване на вариации по дадената тема. Всеки от тези мисъл-образи, преминавайки през съзнанието, получава нова енергия, даваща му възможност да се завърне отново след време, като по този начин се възпрепятства освобождаването на съзнанието от подобен боклук. По същество това именно са и тъй наречените Пазачи на Прехода, пречещи на духа да се издигне нагоре след освобождаване от тялото, но сега те все още не притежават онази сила и влияние, с която ще посрещнат и притеглят духа при преминаването на Великата граница. Затова всяка победа над тях и отказ да се влиза в съприкосновение и да им се отделя време, предопределя и бъдещата победа при крайната среща с Пазачите на Прага. Но съчетаването с тези мисъл-образи прави невъзможна борбата с тях и победата над тях в бъдеще. И те ще се завръщат в съзнанието до тогава, докато окончателното и твърдо решение на волята не ги прогони завинаги. Трябва само да се разбере, че независимо от тяхната мнима привлекателност, зад спомените и впечатленията фактически няма нищо и тяхната привидна реалност не може да замени реалността на плътния свят. В една или друга форма през изпитанието на мисъл-образите преминават всички ученици и от борбата с тях трябва да се излезе победител, без да им се позволява да овладеят съзнанието. Тъмните, които винаги са на стража, старателно подсилват и раздуват това явление, подхвърляйки и внушавайки най-недопустими мисли. Те отлично знаят как и с какво да привлекат вниманието на възходящия дух, за да отклонят и забавят неговото движение. (5.610)
Всеки човек прекрасно знае какво е полезно за неговия дух и какво е вредно, но въпреки това продължава да си вреди. Тъй като двама продължават да живеят в него и да се борят за преобладаване и
надмощие. Как иначе да се обясни, че диаметрално противоположни импулси и стремежи разкъсват съзнанието му и образуват в него два полюса на коагулация на светлите и тъмни мисли, привличащи от пространството към себе си Светлина или тъмнина. Ако бъде допуснато преобладаването и победата на полюса на тъмнината, тогава какво може да се очаква след прехода на Великата граница, тъй като според закона „каквото вържете на Земята“ ще ви бъде въздадено или ще бъдете свързани с него и там, в Надземното. И кой ще може да помогне и да спаси, когато свободната воля на човека го влачи с всички сили към бездната. Но знанието за неизбежността на следствията, съзвучни на причините, може да го спре по пътя на злото и да го устреми към Светлината. Позоваването на обстоятелството, че злото в света е много и собственото зло или тъмнина са несравними със злобата и тъмата на съзнателните служители на Тъмната Йерархия, не може да служи за оправдание. Тъмнината си остава тъмнина във всичките си аспекти и видове и позволяването на съзнанието да се потопи в сферата на мислите, свързани с мрака, го засмуква в астралните водовъртежи и вихри на злото, за излизането от които може да не достигнат силите. Трябва навреме да се спреш, докато още не е станало късно. От несъзнателното сътрудничество на тъмнината и съприкосновението с нея не е чак толкова далече и до съзнателното. Само съзнанието, заобикалящо се със Светлина, може да осъществи контакт с Учителя на Светлината и да върви след него. Устремяването към Светлината и борбата за нея сближават със Светлината и утвърждават победата над тъмнината в себе си. (6.6)
Най-простият способ да се предпазиш от залитане е да се помни за неизбежната смяна на обвивките и това, че цялото външно обкръжение и всички условия ще се променят из основи, когато настъпи тази смяна. Трябва постоянното помнене да се превърне в черта от характера и да ръководи цялото поведение на човека. Може мислено по-често да си припомняте момента на прехода и освобождаването от това, което сега обременява и помрачава съзнанието. Това няма да бъде бягство от живота, а само познаване на действителността и напомняне за нея, защото знаейки много може да се понесе с по-голяма лекота, отколкото не знаейки. (6.7)
Ако тук, на Земята, не се намерят сили да се противодейства на
тъмните, то няма да се намерят такива сили и там, в Надземния свят. Пазачите на Прага не ще пропуснат тогава победения от тъмнината във Висшите сфери. Формулата „Каквото свържете на Земята, ще бъде свързано и на небето“ отразява много кратко и точно именно тази идея. Свободата и свързаността с Надземния свят се достигат и са достижими само на Земята. Освобождаването от земните привързаности и влечения там е извънредно трудно, защото всички те се изострят извънредно и придобиват необикновена яркост и реалност, увличаща човека надолу. Ако тук, на Земята, прелъстяващите мисли, мяркащи се в съзнанието, все пак са невидими явно, то там, където изчезва всичко, което обкръжава човека в плътния свят, там тези прелъстителни форми стават единствената видима реалност за човека и се привличат към него със силата на магнитното притегляне на връзката, установена с тях по време на живота в тялото. И ако през време на живота във физическото тяло тази връзка не бъде пресечена и прекъсната, то в Надземния свят те ще продължат да действат, но в много по-голяма степен, благодарение на това, че енергиите на съзнанието ще преминат в тях, в тези мислени форми, правейки ги видими за окото на тънкото тяло. Енергиите на съзнанието пулсират в тях и сега, но плътното обкръжение пречи да бъдат видяни отчетливо и ясно. По такъв начин дисциплината на духа, проявявана в суровата дисциплина на мисленето, довежда до освобождаване от властта на мислените образи на съзнанието. И формулата, говореща за свързаността на човека на Земята и в Надземното, остава водеща към разбирането на действителността. (6.68) В устременото към Светлината съзнание става постоянна борба между това, което представлява човек в дадения момент и това, което той трябва да стане. И ако липсва бдителност или пък е отслабнала, старите, натрупани от преди несъвършенства, ще започнат да надделяват. Това означава, че борбата за преодоляване на миналото в себе си е постоянна. Миналото винаги е несъвършено, защото човек расте и надраства себе си, ставайки по-добър, отколкото е бил, ако,разбира се, се изкачва нагоре. Понеже познаваме и множество низходящи. Процесът на упадък или инволюция на духа е незабележим в ежедневието, но през вековете ние виждаме как едни се изкачват по стълбата на живота, докато други, в същото време, се спускат. Всеки може да си представи къде се изкачват едните и къде се спускат
другите. Пътят нагоре е към Светлината, пътят надолу — към бездната, към тъмнината. Така, в ежедневието, се придвижва човек непрекъснато по своя път — нагоре или надолу. (6.132)
Когато сложността на умствените постройки затъмнява чистия хоризонт на мисълта, те могат да бъдат отстранени изцяло като се предизвика образът на Владиката в съзнанието. Никакви умувания не могат да засенчат Неговата Светлина. Мнозина се оплитат в лабиринта на умствените постройки, забравяйки за това, че мисълта, излизаща от сърцето, е по-силна от мисълта, произлизаща от разсъдъка. Всички мислят, но колко различни са мислите на отделните хора. Далеч не всички те заслужават да се общува с тях. Някои подвижници са постъпвали много правилно, повтаряйки Исусовата молитва безброй много пъти. От светлите, ясногрейни мисли не е необходимо да се отбраняваш, но от глутниците с оголени нокти, носещи се в пространството, е необходима отбрана. Когато равнодействащата на всички енергии от микрокосмоса на човека насочва съзнанието нагоре, можете да не се безпокоите прекалено за подлежащите на изживяване отлагания, защото духът не е победен от тях. Движението напред е възможно във всички условия и при всякакви обстоятелства, ако мисълта е насочена предимно към Владиката. Такава мисъл придвижва с голяма мощ. (6.136)
Нека никой не се заблуждава от привидната лекота на достиженията, защото не е достатъчно да достигнеш, трябва и да се задържат достиженията. Трудността е в това, че вековните наслоения се съпротивляват с особена сила поради своята инертност. Те сякаш поглъщат плодовете на достиженията и дърпат достигналия назад. Отново и отново се налага да се утвърждава достигнатото, за да бъде удържано. Периодите на удържане се сменят с периоди на отстъпление, когато от миналото се надигат уж вече изживените и забравени сенки на далечни отминали деяния, които нахлуват отново в съзнанието и го омрачават. Отсечените глави на чудовището израстват отново. Всичко това за пореден път показва доколко зорко трябва да се охраняват достиженията, защото тъмните съветници са винаги на стража и пространствената тъмнина използва всяка получена възможност, за да се слее с тъмнината, допусната макар и за кратко в съзнанието. Така собственото омрачаване допринася за омрачаването и на околното
пространство, при което вредата не е вече само лична, но обща и отговорността е съответно не само за себе си, но и за хората, както и за пространството и неговата чистота. Може да се отрича тази отговорност, но да се избегне или отклони тя е невъзможно, независимо от това съгласен ли е с нея човек или не е. Така грижата за благото на цялото човечество е задължение на всекиго, неизменен закон на колективния живот на хората. Той може да бъде отричан, може да бъде потъпкван, но да се избегнат страшните кармични последствия на неговото нарушаване е невъзможно за никого. Всяка постъпка и всяко действие, насочени срещу него, против идеята за Всеобщото братство на човечеството, предизвикват обратен удар, който се стоварва рано или късно върху нарушителите. Откъде са тогава бедствията, болестите, войните, стихийните катастрофи и всички останали нещастия, които овладяват хората? От къде са измиращите народи и загиващите цивилизации и развалините на огромните, някога цветущи градове? Може да не се признава отговорността на всеки човек за своята планета и за съдбата на нейните народи, но да избяга от тази отговорност не може никой. (6.139)
Изкушенията на св. Антоний свидетелстват за това, че при утвърждаването на висшите принципи, дори и от високите духове, нисшите им противодействат и се стремят да наложат своето. Значи, борбата не може да бъде избегната и победата трябва да бъде постигната сега, преди Прехода в Тънкия свят, без да се отлага собственото освобождаване за това време, когато ще бъде вече твърде късно и ще се наложи да се преминават Великите граници в оковите на неизживените слабости на духа. Процесът на очистване на съзнанието изисква голямо внимание и постоянство. При това човек не трябва да се смущава от своите несъвършенства, защото съвършени хора няма и колкото по-несъвършен е човек, толкова по-голяма ще бъде заслугата му, в случай че преодолее себе си и в случай на победа. Еволюцията се нуждае от горещи или студени, изхвърляйки никаквите от потока. Примерът на Савел е достатъчно убедителен в това отношение. (6.355)
Преодоляването е ключът от вратата към Висшия свят. То не се състои в това да се разруши нещо външно, пречещо на духа, а в това да се победи в самия себе си онова, което застава като пречка на придвижването. Формулата, гласяща: „Ето, идва Князът на този свят, но
няма нищо негово в мен“ има предвид такова състояние на микрокосмоса на човека, когато в него липсват елементи, можещи в каквато и да било форма да съзвучат на активността на настъпващата тъмнина. Тя упорито се стреми да намери в носителя на Светлина макар и една частица, за която да може да се хване, за да го застави да отговори на нападението и да зазвучи в унисон. Но очистеният от тъмнината организъм не реагира и не може да реагира на злото със зло, защото го няма в себе си. В това е победата над тъмнината, което съвсем не означава пасивност, а обратно-напрягане всички сили на духа за изявяване на Светлината вътре в самия него, без което победата над тъмнината е немислима. Това не е непротивене на злото, а найнапрегната и активна борба с тъмнината, чрез вътрешното й противопоставяне и победа в себе си над всичко, което би могло по един или друг начин, в една или друга степен, да зазвучи на вълната на злото. Така и молитвата за тези, които не знаят какво вършат, е показател за висша степен на самоотричане и за това, че в микрокосмоса на носителя на Светлина няма нищо, което е от тъмнината. Дори в обикновения живот да се отговори на нападките на тъмните или на раздразнението от обкръжаващите по такъв начин, че астралът да не реагира в унисон с получения удар или вълната от злоба и раздразнение, е необикновено трудно. Още по-трудно е това при изпитанията, на които се подлагат Високите духове. Колкото по-високо е стъпалото, толкова по-трудни са изпитанията. Силата на изпитанието е според силата на духа. Желаещият да постигне много привежда в движение великия закон, според който мощното устремяване предизвиква мощно противодействие както вътре в устремения дух — от страна на всичко, което подлежи на трансмутация, така и от външна страна — от враговете на Светлината и служителите на тъмнината — явни и тайни, съзнателни и несъзнателни. (6.365)
Човек решава да мисли чисто, но неговите обвивки, привикнали да вибрират на нечисти мисли, се стремят да живеят живот, привичен за тях и да съзвучат на нечистите мисли — и свои, и чужди, и често изпращани с цел да събудят предишните колебания в материята на тези обвивки. Това ще се повтаря дотогава, докато нисшата материя на тези обвивки не се очисти, т.е. да се замени с по-тънка, която ще бъде неспособна да отговаря на нечистите мисли. За тази замяна или
трансмутация се изисква време и не трябва да се изненадваме, когато от време на време обвивките се опитват отново да вибрират с честотата на нисшите желания. Затова те трябва да се държат в юздата до пълна замяна на грубата материя с по-тънка. Седемте подразделения, дори само на астралната обвивка, показват степените на тези разреденост. Докато не бъде установена висшата материя, не може да се разчита, че не очистената обвивка няма да реагира както на външните нечисти въздействия, така и на своите нечисти мисли, ако бъдат допуснати. Трансмутацията на материята на обвивките представлява основна задача на ученичеството. Юздата над чувствата и емоциите е нужна докато това преобразуване или преображение на обвивките не завърши. Оттук и постоянната борба и постоянната бдителност, за да не могат не изживяните чувства да укрепват и усилват материята, подлежаща на замяна. Всеки рецидив на неизживените напластявания, възстановявайки нисшата материя в един или друг проводник, свежда до нула постигнатите по-рано резултати и всичко трябва да започва отначало. Много са Сизифовците, търкалящи нагоре по планината камъните на желаните, но неосъществени достижения. Главното е да не се позволява на не доизживяните качества да надигат глава дотолкова, че астралната обвивка да се приведе в движение от нисък порядък. И тогава постепенно, но сигурно, по-грубата материя ще се замени с потънка. В резултат на това при прехода в Надземния свят няма да има опасност от заразяване с вибрациите на нисшите слоеве на астрала, когато недоизживяните частици астрална материя в неочистените от нея обвивки ще започнат усилено да се отзовават на достигащите до тях въздействия на нисшите слоеве, магнитно въвличайки ги в орбитата на своето притегляне. Това, което за обикновения човек може да изглежда висок слой, за напредналия ученик ще се окаже ниско. Затова и борбата, съпровождаща възхода на духа, не се прекратява никога, тъй като след високото идва висшето, а след него-височайшето. Безкрайна е борбата при възхода на духа и няма такава степен, след която да не следва още по-висока. (6.398) Често възниква въпросът какви опасности крият в себе си забравените знания или насилственото разкриване на центровете без съответната подготовка и очистване. Пробуждането на центровете се съпровожда с изостряне на възприемчивостта и възможността за
съприкосновение с енергиите на различните слоеве на пространството. При подготвеност,т.е. очистване на материята на проводниците и достатъчна степен на тяхното овладяване, няма опасност от общуване с нисшите същности от астрала и неизбежност да се отговаря на техните въздействия в съзвучие с тях. Подготвеност означава и наличие на Ръководител-Йерарх, който води и връзка с Йерархията на Светлината чрез Него. Това ще бъде защитата от тъмните, които са винаги готови и зорко следят, за да овладеят неподготвеното съзнание, неукрепнало с Йерархията. И тогава няма защита от тъмните въздействия, няма възможност да се различи доколко пагубни са подхвърляните тъмни мисли или дори само да се разбере откъде идват тези въздействия и техния злонамерен характер.Кой ще помогне на жертвата на тъмните влияния и ще й отвори очите за ставащото? Да помогнат могат само Йерархията на Светлината и тези, които работят съвместно с нея. Много са вредните книги, тласкащи към всевъзможни окултни упражнения, обещаващи достигането на власт над скритите сили на човека и много друго. Всичко това без Учител, без Йерархията, ще бъде капан за духа, защото неопитното съзнание, нямащо ръководител, няма да бъде в състояние да разпознае или дори да признае, че нещо или някой го заплашва, както от Тънкия свят, така и от страна на въплътените в тяло служители на тъмнината и техните многочислени помощници. По-добре е изобщо да не се знае нищо, отколкото да се посяга към всякакви явления от окултен характер с неочистено и неподготвено съзнание. Как ще се разпознае прелъстяването или съблазняването с призраци под техните външно разкрасени и привлекателни форми, след като на съблазненото от тях съзнание дори не идва на ум, че всичко това е щателно обмислено и изискано приготвено от тъмните, за да го отклонят от пътя на Светлината. Приетият ученик също се подлага на изпитание и от време на време се дава свобода на дугпа да го съблазняват. Но Учителят е на стража, за да подаде навреме необходимия съвет и да предпази от непоправими грешки. Във всички случаи, обаче, волята на човека остава свободна, за да избере той свободно пътя на Светлината или пътя на тъмнината. Ето защо овладяването на собствените огньове представлява най — първото условие за допускане към тайните на природата. Тогава и неизживяното качество не е толкова опасно, защото е под властта на волята, която
може да насочи огньовете на това качество в диаметрално противоположна, тоест положително страна. Психическата енергия, сама по себе си, не е нито добра, нито зла. Всичко зависи от направлението, придавано й от волята. В това отношение овладяването на енергията на огъня, Кундалини, има особено значение, тъй като огънят, проникнал в нисшите центрове и необуздан от волята, може да стане причина за най-тежки постъпки. Само Учителят може да научи на овладяването на огньовете. Без него човек може да стане безволна жертва на тези същите огньове, които той толкова невнимателно е предизвикал към преждевременно проявяване в своя организъм. (6.406)
Човек може да повика от пространството не само Светлина или тъмнина, радост или мъка, но и всяко друго чувство. Принципът на повикването се основава на съзвучието. Обикновеният човек се поддава на едни или други чувства безконтролно, често ставайки обект на пространствени въздействия, идващи от невидимите сфери както от развъплътени същности, така и от въплътени, изпращащи своите чувства в пространството. Ако настроиш своя апарат на вълната на радост или мъка, то и възприятията ще тръгнат съответно. Възможно е да се настроиш на която и да е тоналност и с това да се извикат такива същите вълни от обкръжаващата сфера. Можеш да бъдеш безволев резонатор, отговарящ на съзвучните вълни, но може и обратното — да се държи здраво в ръце ключът, настройващ съзнанието на определена, установявана от волята, вълна. Силният обуславя сам характера на получаваните въздействия, а слабият е подобен на ветропоказател. Между другото, защитата от нежелателните странични въздействия се заключава в установката на собственото съзнание на определен ключ. Безстрашното сърце не може да съзвучи на емоциите и мислите на страх. И тук в основата е мисълта. Чрез мислите се предизвиква и установява състоянието на съзнанието на емоционална вълна. Животът обича силните и им помага. Всеки признак на слабост или безволие е недопустим. Силният дух взема в свои ръце състоянието и настройката на своите обвивки. Отношението към дадено явление зависи не от явлението, а от човека. Щом като двама души могат единият да се радва, а другият да съжалява по повод едно и също събитие, значи въпросът не е в събитието, а в хората. Човекът има свободата да съди за явленията от живота и да установява по своя воля отношението си към
тях. Възможно е да се подменя отношението към нещо с противоположното, макар и то, само по себе си, да не се е изменило. Например, може да се радвате на това, което доскоро ви е огорчавало и да се намират нови възможности там, където са се натрупали прегради. Коренът на мъката и радостта не е във вещите и явленията извън, а в самия човек, на когото е дадена власт от началото на времето над всичко, което е извън него. (7.86)
Неизживените чувства от време на време проявяват в съзнанието своята активност. Това, което е било извършено някога, е живо в паметта и напомня за себе си. Като Пазачи на Прага стоят облечените във форма спомени, мисли и образи на минали действия, преграждайки по-нататъшния път към Светлината. Освобождаването е възможно само по метода на изживяването, когато, подобно на напълно победена, отхвърлена и забравена привичка, те повече нямат притегателна сила и не тревожат съзнанието. Например мнозина не могат да изоставят привичката да пушат, но все пак нейното преодоляване е възможно до такава степен, че повече да не привлича нито на сън, нито на яве. По този път може да бъде победено и всичко друго, подлежащо на доизживяване. По-трудно е с естествените потребности на организма. Гладът не може да бъде унищожен, когато човек е лишен от храна, но да се наложи своята власт над това чувство все пак е възможно. Важно е да се установи контрол така, че нито мислите, нито действията да стават извън волята. Как да се отстрани привлекателността и стремежът към удовлетворение на желанията? Само чрез контрол над тях. Без позволението на волята не трябва да се допуска нищо. Слабият допуска постъпки независимо от волята, те властват над него и той е безсилен против тях. Силният дори постъпките и слабостите си извършва с разрешение на волята. И в лошото, и в доброто той е властен над това, което върши. По-добре грешна, но волева постъпка, отколкото добротата на безволието. Известни са подвизи, извършени от разбойници, но не познаваме случаи, когато нищожество без воля да е станало ученик. Затова обръщаме голямо внимание на възпитанието на волята. Волята укрепва в борбата. Докато има борба и противодействие на нежелателни въздействия, идващи от всякъде, опасност няма. Опасността възниква когато се отпускат ръцете, когато ти се иска да прекратиш борбите на духа, когато възниква желанието да се отдадеш
без съпротива на волята на външните въздействия или астралните вихри. Силата на волята и силата на духа са в осъзнаване нерушимостта на своето огнено зърно, което е вечно. Израстъците на духа са временни и подлежат на унищожение от волята. На никого, на нищо и никога не трябва да се позволява господство над собствения дух. Но предаността, любовта и сливането с Владиката не е безволие, а обратно — доброволно и свободно обединение на собствената воля с волята на Владиката, висше огнено напрежение на всички сили на духа, изразяващи се в цял ред волеви и целеустремени действия. (7.240)
Всеки ден от обикновения живот може да се превърне в здраво стъпало за възход. Преодолява се всичко в себе си, което пречи. Не смятайте, че Великите духове са постигнали предела на съвършенството и се спрели в своето развитие. Техните задачи за усъвършенстване и преодоляване са дотолкова големи и космични, че към тяхното разбиране не трябва да се подхожда с обикновени мерки. Но едно е несъмнено — Архатът също върви по стъпалата на преодоляването, както и новоприетият ученик, само че стъпалата при него са много потрудни и препятствията нямат край. Пътят върви към Безпределността. И няма да има за хората толкова желания покой. Искам вървящите след Мен да превърнат действията по преодоляване на себе си, на своята минала природа, в съдържание на всеки ден и да се научат да намират в това радост. Има ли по-голяма радост от тая, когато човек намира още едно освобождение в борбата със себе си. Хората особено обичат да заменят делата с думи и преображението на духа с четенето на хубави книги. Но същността на човека се определя от неговите действия, мисли, чувства и настроения. Може да си се отказал от много неща, но в дълбочината на сърцето си да желаеш именно обектите на отказа си. Такова действие не струва много. Изживяването означава унищожаване на самия корен на желанията. Но те не могат да бъдат унищожени, ако не бъдат овладени. Затова първата задача е овладяването и контролът над всичко, което все още не е подчинено, но главно над думите и мислите. Осъзнаването на собствената сила идва само тогава, когато тази сила се прилага на практика в живота. Не върху големите, а върху малките дела, върху дреболиите през деня, в ежедневието се установява властта на волята над малките привички от бита, над малките мисли и малките чувства, постоянно набраздяващи и вълнуващи повърхността
на съзнанието. (7.252)
Тъмните твари са на пост, за да вредят и денем, и нощем. Трябва да сте постоянно нащрек, за да не се пропуснат дребните опити. Често те действат чрез околните, които по-лесно се поддават на тяхното внушение и служат като канал на препредаване. Трябва да бъдете още по-сдържани, още по-затворени и, ако съприкосновенията са все пак неизбежни, да имате готовност да вдигнете щита. Особено пречи неизживяното, защото веднага започва да съзвучи на подхвърлените мисли. Необходим е суров контрол над мислите, без дори и най-малки отстъпки, защото негодните мисли съединяват съзнанието с тъмните сфери на пространството и установяват постоянна връзка с него. Копието, неотклонно надвесено над дракона, обикновено се възприема като символ на постоянната бдителност и готовност за борба с враговете отвън. Но няма да бъде погрешно ако се счита, че драконът е неизживяната нисша вътрешна природа на самия човек, противодействаща силно на всяко усилие на духа да отхвърли от себе си нейните окови и да се освободи от нейната власт. Духът иска да излети, а драконът на егоизма, въоръжен с упорството на астрала и нежеланието му да се раздели със своите привички и слабости, пречи и противодейства на всяко светло начинание. Чудовището, олицетворяващо същността на неизживените свойства от миналото, е много жизнено и като отсечените глави тези свойства веднага израстват отново и започват да хапят и да жилят. Постоянната готовност да се поразяват неизживените свойства вътре в себе си трябва да стане неотменима свойство на възхождащия дух. (7.469)
Понякога може да ви се струва, че е невъзможно да победите нисшата природа в себе си, но, докато има борба, нищо не е загубено. Ако бихте могли да видите кой и как раздухва заспалите желания, бихте се възмутили духом на обкръжаващите ви твари, толкова упорито стараещи се да угасят вашата светлина, която за тях е противна. Мрачината наоколо помага на техните действия, а пространственото неблагополучие им придава нови сили. Но вълните от тъмни въздействия постепенно ще отслабват, поради засиленото приближаване на новите енергии и новите лъчи, които ще очистят пространството и тъмните сили ще бъдат лишени от възможност да се проявяват в очистената атмосфера на Земята. (7.577)
(МАЙ) Тъмните тласкат хората към отстъпление пред своите слабости заради това, че по този начин те разрушават защитната си мрежа и им дават възможност да дойдат по-наблизо. Колко злорадстват те, когато видят, че са успели да тласнат духа към извършването на недостойни постъпки, за да му поискат сметка, когато дойде тяхното време, за всяка една от тях. Ще обградят и ще поискат своето, крещейки: „Той е наш, той правеше това, което ние искахме, дайте ни го“. Когато тъмнината завладее своето достояние — отдалият се на тъмата, пътят е само в тъмнината. Борбата в себе си става между притеглянето на съзнанието към полюса на Светлината или към полюса на тъмнината. И всяка победа над нисшите притегляния прекъсва магнитните връзки с тъмнината. Поражението в тази борба е немислимо, защото това означава предаване в ръцете на тъмнината. Докато има борба, противодействие и съпротивление на влиянията на тъмнината, духът не признава себе си за победен. И победата, и поражението са в духа. (7.618)
(МАЙ).Устоялият на Земята срещу вихрите, бурите и съблазните, ще устои и в Надземния свят и ще излезе победител от всяка борба и изпитания в Безплътния свят. Обвързалият се на Земята ще влезе обвързан и там, освободилият се — свободен. Затова трябва навреме да се разбере колко важно значение имат земните условия за освобождаването на духа. (7.679) Във външния свят много неща не зависят от волята на човека и много неща е невъзможно да се променят. Но във вътрешния се свят човек сам си е господар. Всичко е било породено някога от самия него, от неговата творческа воля. Тялото може да бъде спряно от една твърда преграда, но духът, устремен към светлината, не може да бъде спрян. (8.76) (МАЙ).По закона за полярностите всичко, което причинява мъка или страдание на човека, може да се превърне в своята противоположност. Трябва само да се знае, че лостът е в ръцете на човека. Съзнанието определя своето отношение към вещите, а не вещите. Щом като бъде разбрано че това, което подтиска волята и служи като източник на слабост, може да я нагнетява и да прави човека по-силен, тогава властта на явлението над съзнанието отпада, то става свободно и вече само определя какъв род въздействия да разреши и
какъв да не допусне. В това, именно, се заключава и властта над външните явления. Този, който е казал, че е победил света, даже и пръста си не е мръднал в своя защита и не е оказал видимо въздействие на обкръжението. Обаче Той е действителният победител, защото победата Му се е състояла в победа над самия себе си и в това, че е държал в ръцете си лоста на отношението си към външните явления и го е обръщал така, както е пожелала Неговата воля. По такъв начин само победилият себе си, само господарят на своя собствен микрокосмос, може да стане победител на света. (8.87) (Гуру). Мнозина се стремят към власт и някой я достигат. Но те се стремят към обикновена власт, която винаги е временна и бива отнета или от смъртта, или от хората. Но огнената власт на притежателят на Камъка никой не може да му отнеме. Пламтящият камък на гърдите е символ на овладяването на собствените огньове, когато никакви външни въздействия вече не притежават власт над човека. Такова състояние не може да бъде постигнато отведнъж. Понякога са нужни векове усилен труд и тежки изпитания, за да се придобие тази власт. Тя е невидима и се отрича от света на невежите. Но тя съществува и може да бъде постигната, трябва само да се повярва в нея. (8.88)
Линиите на магнитно притегляне между съзнанието и предметите, които го изпълват, са в постоянна активност. Променят се само магнитите, които могат да бъдат предмети, места, хора, животни, човешки слабости, пороци и страсти, но главно мисли. Нишките, свързващи тези магнити и човешкото съзнание, могат да бъдат много здрави и активни. За някого магнитът може да бъде игрална зала, за някого питейно заведение, за някого картинна галерия, библиотека, музеи, природа, цветя, гори, реки, моря, планини и т.н. всички човешки привички се осъществяват по линия на магнитното притегляне. За търговеца неговите стоки ще бъдат същият този магнит. Любовта и ненавистта, свързващи здраво хората, са силни със своя магнетизъм. Натрапчивите или любими мисли също са магнити, притегляни към съзнанието със същата сила. Всеки предмет, притежаван от човека, е свързан с него чрез магнитния ток. Ако притежаването се осъществява без чувство за собственост, този ток е слаб и неефективен. Обикновено притеглянето към земните и психически магнити е много силно и пречи много за освобождаването на човека след смъртта. Тези линии на
привързаност към вещите или мислите могат да бъдат прерязвани съзнателно. Човекът, отказал се от пушенето, след известно време напълно се освобождава от магнитното притегляне на привичката. Мнозина са се отричали от света и са се оттегляли в уединение, за да разкъсат по-лесно тази връзки. Дори са си забравяли и името, като са го променяли. Разбира се, трябва точно и определено да се знае с какво обвързва себе си съзнанието. Осъзналият своите вериги може да ги разкъса, но не осъзналият ще продължава да ги влачи безнадеждно Добре е преди смъртта да се раздаде на хората цялото притежавано имущество, но още по-добре е далеч преди смъртта да се освободиш от магнитното притегляне на низките и недостойни мисли. Вещ не можеш да вземеш със себе си в Тънкия свят, но мисли се вземат. И не е толкова страшно да бъдеш в плен на вещите, колкото на мислите Освобождението на съзнанието от магнитите, притеглящи се към съзнанието, е цел на ученика. Става дума за магнитите, привързващи съзнанието към Земята и за мислите от този порядък. Но има и магнити с високи притегляния, както и високи мисли. Те увличат човека във Висшите сфери. Те могат да се залагат и съзнателно. (8.112)
Всичко, което човек притежава, може да му послужи както за съзидание, така и за разрушение. Това се отнася и за психическата енергия, която е като двуостър меч. Особено опасно е раздухването на огньове, които не са овладяни от волята. Всички пороци, страсти и низки чувства се разпалват от нисшите огньове. Затова и приближаването до енергиите на забраненото знание е възможно само след дълги години на изпитания и едва след като човек е овладял напълно своята нисша природа. По-добре е да не се знае нищо, отколкото да се получи опасно знание без необходимата подготовка. Да се стремиш е добре, но да се бърза с пробуждането на огньовете и проникването в тайните на природата преждевременно е недопустимо, защото не очистеният пламък обгаря своя породител. Същевременно каквито и да са усилията, включително и най-мощните, за освобождаване от не полезния товар, за очистването на проводниците от всякакъв боклук и за утвърждаване на добрите качества на духа, те не създават никаква опасност. При това освобождаването от лични егоистични стремежи особено се цени от Нас. Но, вместо това, неразумният търсач на силни усещания се стреми да овладее скритите
сили на човека, забравяйки за това, че към тяхното разкриване може да се стигне само под ръководството на Учител и само след като се измине дългият път на всевъзможни изпитания. (8.163)
Мнозина предпочитат да плуват без посока по течението, отпуснали ръце, но силният дух предпочита да се бори. Не става дума за обикновената борба за жизнените блага, а за борбата на духа за неговото първородство, за утвърждаване на властта в собствения му микрокосмос, за постигане на победа над самия себе си. Каква е ползата за човека, ако победи външните врагове или външните обстоятелства, а да подчини себе си на своята воля няма сили. Много са случаите, когато подобни победители се оказват в духовно отношение нищожества. Борбата с външните условия често се оприличава на борба с вятърни мелници, но борбата със самия себе си и победата над себе си е отреден път на истинския победител. Всички външни победи могат да загубят своя смисъл и значение, но веднъж постигната, победата в духа остава с него завинаги и го придружава в по-нататъшния му път. Хората трябва да разберат дълбокия смисъл на думите, че „Побеждава всички този, който съумее да победи самия себе си“. (8.167)
Корените на злото и плевелите са се загнездили много дълбоко през миналите животи и да се изтръгнат отведнъж не е никак леко. Но да се изтръгнат е необходимо. Би било много по-лесно, ако не бяха тъмните факлоносци, чиято задача е да раздухват димните, мътни, тъмни нисши огньове. Погрешно е да се мисли, че отстъпването пред собствените слабости и тяхното задоволяване могат да ги удовлетворят и да ги заситят. Напротив, от това те само укрепват, усилват се и изискват нови и нови наслади. Тяхното удовлетворяване е като хвърлянето на дърва в огъня. Пътят е само един: контрол над тях, въздържане и обуздаване на всички тези импулси, особено в мислите. (8.208)
(М.А.Й.).Всяка отхвърлена тъмна мисъл веднага се замества със светла, защото природата не търпи пустота. Необходимо е само усилието на волята. Учудващо е колко склонен е човек към злото и колко лесно се плъзга по наклонената повърхност надолу. Изкачването е много по-трудно. Пътят за овладяване на себе си ще бъде винаги пътят...